ТАРАЛЕЖЕДНЕВИЕ

Един ден идеите, мислите и чувствата извоювали правото си да не биват изливани, разпръсквани и безнадеждно забрявани по всевъзможни хвърчащи бележчици...

вторник, юли 08, 2008

Като опал

Така красив и всепоглъщащ,
ти запленяваш с мистериозните си цветове...
преливащо си дързък в твойта същност,
но обгръщаш ме с най-нежнитe ръце...

Непредсказуем си в свойта прелест,
в целувките си - пагубно желан,
но съвземайки се, аз усетих,
че ти си мъжки изомителен опал.

Добре, че не потънах в цветовете
на твоята преливаща лъжа,
щастлива съм, че осъзнах навреме,
че твоите отблясъци са само евтина игра.

Като опал привлече ме чаровен,
но под пластовете да надникна аз успях,
открих измамата и с глас оловен
заричам се да отмъстя за твоя грях!

вторник, ноември 13, 2007

малко-много


Линеем от малко любов!
Отслабваме от малко любов!
Разболяваме се от малко любов!
Израждаме се от малко любов!
Вкопчваме се от много любов!
Ненавиждаме се от много любов!
Ревнуваме от много любов!
Убиваме от много любов!
Умираме от много любов!

А любовта била уж равна на живота?
Къде е истината? По средата?
Че има ли среда в любовта?
Сега спри да четеш и помисли:

Само в количеството ли е причината любовта да води към смъртта?
Дали любовта, отправена по хоризонталата към себеподобния,
не се изражда, когато я няма вертикалната пъпна връв,
свързваща ни с Божествената любов!
Безусловната! Любовта "ВЪПРЕКИ", а не "ЗАРАДИ"!
Защото когато любовта зависи от нещо, тя си отива!

Мадлен Алгафари

понеделник, ноември 05, 2007

Потресаващо

Седя от 2 часа на неудобния стол и не помръдвам. Току що гледах това видео и съм още под въздействието на безизходната действителност.

Bulgaria's Abandoned Children

Винаги като се сблъскам с кадри от реалността в България, целият ми вътрешен свят се разклаща и сякаш губи основа. Гледайки тези нещастни дечица, си мисля как е възможно да има хора, способни да ги третират като противни животни. Имам чуството, че ако бях там бих могла да дам на всички достатъчно любов и внимание...но минутка по-късно знам, че никога не бих посветила живота си на това да бъда възспитателка в дом за деца или деца с увреждания. Прекалено много съм видяла от света за да отида на такова място, но в момента, в който размишлявам с какво да се занимавам и когато търся все още не добре очертания си житейски път, получавам усещането, че каквото и да избера няма да намеря смисъла, който търся...И отново на дневен план излиза въпросът: "Имам ли достатъчно сили да се захвана с кауза, изпълнена със смисъл, но изискваща нечовешки усилия?"
....
Филмът е наистина тежък.

вторник, септември 25, 2007

Полет

Царевицата е на няколко метра от мен, устремени сме към нея с около 100км/ч и чуството е жестоко, толкова зверски жестоко, че описано така би трябвало да съм 100%-ва мазохистка. А аз всъщност не съм нито повече, нито по-малко момиче, изпълващо сърцето си с чиста доза радост :)
Змеят дърпа трапеца на дясно и причинява остър ляв завой, благодарение на който ние се разминаваме с близка среща с царевицата. Аз крещя, а гръмогласното ми юхуууу се шмугва в току що описаната дъга на завоя. "Може ли да го наклоня и аз?"-питам Змея, а той в отговор си сваля ръцете от трапеца. Сега целият хоризонт е в очите ми - аз летя, 50м над земята, с променлива скорост. АЗ ЛЕТЯЯЯЯЯЯЯЯЯ...............По дяволите, аз летя - не в самолет, отново уцелила да седна до крилото, скриващо половината гледка, не в някой случаен сън, в който винаги малко или много се прокрадва отенък на будилник...този път летя като хората...т.е. като птиците....т.е. обърках се! Летя с мото делтапланер, чието име за срам и резил все бъркам със "самолетче". Важното обаче е, че летя, а това действие не може да се обърка. Тази нова свобода, сякаш нахлува във всичките му там артерии и вени и ги изпълва със забързан въздух, аз летя и отвътре, цялото ми същество лети!
Змеят прави още няколко врътки, дърпайки трапеца. Втурваме се ту нагоре, ту на ляво...аз го държа здраво, въпреки че не повлиявам на курса на движение. Но за сметка на това викам с пълно гърло. Може би за да изкарам въздуха, нахлул в кръвта ми. Може би от нуждата да споделя тази своя еуфория. Или пък ей така - без причина.
Кацането е гладко и сладко и учудващо не навява тъгата от едно привършило приключение. Не ме обзема чувство на отлетял безвъзвратно миг...сякаш част от погълнатия въздух все още циркулира из тялото ми и превръща току що вдишаната свобода в един пълнокръвен спомен, който още дълго време ще подухва и ще напича и ще завива ту на ляво, ту на дясно на няколко метра от царевицата....
Преживяванията, чувствата, спомените на един човек са най-личното, което той носи у себе си. Точно те позволяват на света да бъде такъв, какъвто е - многолик, шарен, разнообразен, изпълнен и с радост и с болка, погълнат и от еуфория и от страх...перспективата, от която гледаме на света, се променя непрестанно, от нас зависи обаче какво и как ще забележем. И как ще го вплетем в килима от пълнокръвни спомени :)
Споделяйки прясни преживявания по пътя обратно за София, се оказва, че до Сливница нямало никаква царевица...имало слънчогледи...
...а сега вече има и свят,една идея по-обагрен от предишния.

петък, септември 21, 2007

СТРАТЕГИРАН БЕЗ МИЛОСТ

Известно на всички мъже е, че жените сме пълни със стратегии, дори препълнени. Заливаме ги със стратегии за да ни харесат, за да ги задържим, за да ги накараме да ни желаят повече, за да им вземем парите...Жените сме, да си го кажем направо, едни ходещи стратегии, подпряли се в повечето случаи на високите си токчета и небрежно играещи с върха на молива, който така дяволито докосва устните ни. И разбира се в този момент ние не мислим (колкото и замислени да изглеждаме в стойка "молив") - нее...ние просто образно и достоверно си представяме как въртим мъжа, придвидливо захванат на шиш, и структурираме пламените си кроежи за надмощие.
Приказката за непредотвратимите женски стратегии изглежда много се харесва на мъжете - особено на онези силните, мъжкарите, властните. Наложи ли им се да се сблъскат с жена, чиито качества са прескочили прага на безумно глупавата красота, те веднага развяват алармения байряк! Следват леко небрежни вметвания ала "Не си играй с мен - няма да спечелиш" или "Каквато и да ти е стратегията по-добре се откажи - при мен не минават"....Всяко едно действие, всяка една дума, всяко едно решение, непонятно за мъжката половина, е ярък червен светофар, който мига изнервено и крещи "СТРАТЕГИЯ!!!" Фактът, че в опасна близост се извършва нещо, необяснимо по непоклатимата скала на мъжката логика, е достатъчен господинът да заеме отбранителна позиция и да покаже, че е наясно със ситуацията. Няма си и на идея какво "крои" ТЯ, но в мъжкото упътване за взаимодействие с жени отметва доволно с лястовичка в графата: "Разкрих я!"...и доволно потрива ръце...сега вече е обявил на всеослушание, че му се стяга стратегия около врата - оттук нататък пътят е свободен - всеки потенциален спад (сълзи, сополи, поддаване на опитомяване и т.н.) е подплътен с неуспоримия факт, че е жертва на женски стратегии - а срещу тях противодействие все още няма!
Ако знаехте само, че всяващите страх и тайнственост стратегии са всъщност елементарен сбор от характер, манталитет и моментно настроение, които се сменят обаче и при смяната на жената.....знаем, че е сложно, но си заслужава да посмятате малко вместо страстно да прегръщате аксиоми!

събота, юли 14, 2007

Студентски ми ти работи

пияна съм...и се чуствам точно както трябва - т.е. не пияна, а понапита както току тази вечер ми разясни разликата гръцкият ми приятел Сократес.
в последно време няма нито едно нещо, което да влиза в някакви рамки или програма, няма нищо подредено и нищо предвидено....сега ще се опитам да възстановя малки откъси от типичния студентски живот...
краткият разказ започва във вторник - напук на всички понеделници, които само подмамват с обещания за нов живот и нов старт, който обикновенно завършва с голям шоколад и цигари...
Във вторник имах изпит, в 10 часа почнах сериозно да се разколебавам дали да го държа, при положение че дотогава не бях пипвала и един от материалите...след като се разходих из университета, в търсене на вариант как да не си платя нововъведената такса от 400 евро, поседнах в едно оживено кафе в центъра на града, поръчах си капъчини, огънче и химикалка и започнах да чета за изпита....за точно 3 часа попрегледах най-важните неща и с усмивка се опътих към предстоящия изпит. не само, че си написах нещата, ами дори дадох и на агне да препише (бележка на автора - тя беше почнала с ученето от предишния ден още :-) )
медийното право го оправихме!
след изпита кацвам в цинеплех и се опитвам да се вдъхновя от "Shrek"...донякъде успявам донякъде не, но с последвалото дърдорене с 3 приятелки успявам съвсем да забравя какво ме чака в четвъртък - пресентация, за която първо трябва да анализирам цял experiment с около стотина варябли...
...прибрала са на време, си лягам що годе в рамките на нормалното (3 часа) и си блъскам главата на следвашата сутрин как е възможно да стана чак в 12 часа??? как е възможно да съм чула и изключила 3-те будилника без да схвана, че нарушавам собствените си закони??...така де, опитвам се да науча по нещо, но не бих се гордяла с резултатите...въпреки че всичко трябва да е пики бело за следващия ден мен паниката сякаш забравя да ме обнеме...дори с доста голямо удоволствие започвам да се приготвям за рожденния ден на нана, за който съм отделила някой и друг час :)
to be continuied....

понеделник, юли 09, 2007

Претръпване

поредната безсънна нощ, прекарана пред компютъра....
поредният започнал ден, на който ще обърна гръб - или по-скоро ще се обърна на другата страна на леглото и ще направя отчаян опит да заспя. отново ще изключа лампите и няма да станe тъмно и за пореден път ще ми се наложи да заспивам въпреки ожесточеното чуруликане на птиците, допринасящи подобаващо за моята гузна съвест...
Все още не ми е ясно как е възможно да прекарам ЦЯЛ ден (а това са не по-малко от 10!!!! часа) седнала на бюрото и единственото действие, което би могло да бъде свързано с някаква учебна дейност е отварянето на програмата, с която ще работя.....ъкълът ми не го побира, но е факт и така става още по-стряскащо....
В 1 през ноща най-после се захванах с наложителното учене и отново подложих ноща на мъчение - в крайна сметка тя е предназначена за други работи...
и в момента си ги пиша тези нещица в блогчето, чакайки въпросителните, изпълнили цялата ми компютърна програма (SPSS), да изчезнат и на тяхно място да се възвърнат всичките ми хубави и спретнати числа, с които работих цяла нощ....горещо се моля за това, но ме е страх да щракна отново на оня прозорец, защото ако все още ми се въпросничат ония ми ти знаци там, не ще побеснея, ами направо бих хванала ножа и да му мисли онзи, който ми се изпречи на пътя....тъй като ще застана в коридора, да му мислят съквартирантите ми, които и без това в последно време се надпреварват кой да ме дразни повече от другия....
...ще хвърля бърз поглед...
_________________
Ура! Страховитите въпросителни са се превърнали в изящни и примамващи цифрички!!! Целонощната ми работа е спасена!

сряда, юни 20, 2007

Малка птичка


Легнала съм на леглото с лаптопа в скута и търся хостели в Рим и полети за Венеция. Прозорецът ми е широко отворен, за да може малката ми стая да вдиша малко чист въздух. Този път поех риска с ясното съзнание, че по този начин ще поканя и всевъзможни летящи гадости, които ще се налага да прогонвам или утрепвам....
....и изведнъж в отворения ми прозорец кацна малка сиво-жълтичка птичка. Огледа се набързо и скокна на бюрото, оттам върху чантата ми и после направо на леглото до мен. Затаила дъх се любувах на смелото мъниче, което като че ли обмисляше дали да скокне и върху компютъра ми....Внимателно почерпих гостенчето си със зрънчо, но виждайки как се затрдунява с размерите съжалих, че не съм натрошила подаръка си (както си му е реда при птичките :-) )
А то миличкото се опита да направи "едно кръгче" в стаята ми, но за малко да се блъсне в гардероба. Осъзнавайки колко може да бъде опасна малката ми стая, изхвръкна весело през прозореца и остави разтапяща се усмивка на лицето ми....
След малко за мое голямо учудване влетя отново и този път се приземи направо на бюрото - толкова свойски, че дори се подхлъзна на гладката повърхност и за малко да се пребие....направи втори опит и кацна върху стола, където се подхлъзна отново....за това реши да дойде до мен на леглото - усети къде е удобството на стаята :-)....
Мъничето направи от един обикновен ден един сладък ден!

вторник, май 29, 2007

Колко е полезно да се справяш с живота...

Почти като във филм на ужасите……ако се погледна отстрани,би трябвало да избягам от себе си….вместо това съм се свила пред лаптопа си и игнорирам ситуацията или поне се опитвам.
Влизам в стаята с размери на кучешка колибка, закачвам ключовете си на саморъчно забития в стената пирон и бавно свалям огромната раница от гърба си. Мокра съм от дъжда навън и ядосана на себе си най-вече. След повече от месец дойде мигът, в който аз се организирах да се занеса себе си и целия си гардероб до близката обществена пералня. Сортирах прането, напълних еднометровата си раница и още един огромен чувал, взех си водичка и книжка, че да оползотворя времето докато чакам и яхнах колелото. Не намерих този ми ти „waschsalon", пообиколих малко и най-накрая помолих в близкото магазинче да ме упътят. Продавачът се усмихна и ме попита дали съм от Хамбург…."Няма салон, който да е отворен в неделя!!"…..добре че не му казах, че съм жител на Мюнстер от повече от 3 години, че...
Ето, това е – когато човек отлага нещо важно толкова дълго време, накрая някой го наказва като прецаква опита му да оправи нещата…..и така аз се прибрах, съпроводена от пролетния дъжд… ….поглеждам кочината, която грижливо съм поддържала и доразвивала в последно време и ми се приисква да избягам. Искам да си грабна компютърчето и да отида някъде, на някое чисто и спретнато спокойно местенце!
Отстранявам остатъците от вчерашната ми вечеря от бюрото (полупълни опаковки чипс), хвърлям повечето хвърчащи лишчета в, стъпвам без да искам на нещо овално и с радост виждам, че сешоарът все още го бива за нещо, навеждам се да потърся интернет-кабела и събарям лъжичка от бюрото, навеждам се да я вдигна и бутам носникте кърпички в същата посока…рppppppp…намествам лаптопа на 30-те cм², които отвоювах от бюрото и започвам….

четвъртък, май 10, 2007

Омагьосан кръговрат

Спомен да беше ще те прокъсам

ще те заключа, ще те проклинам!

Вятър да беше ще стигна те всякъде,

ще пробода те, ще взема живота ти!

Проклинам себе си, че търся спомена,

пропит до болка във таз земя,

проклинам себе си, че търся вятъра

по-бърз от силата на мисълта...

сряда, май 02, 2007

За силата, нищото и страха

Възхищавам се на силни духом хора. Прекланям се пред тях, свалям им шапка. Завиждам им. Копнея за тази всемогъща сила, способна да се извиси над останалия свят и да създаде свой собствен. Търся я, понякога я усещам някъде дълбоко в сърцето си, но ръцете на съзнанието ми са прекалено къси, за да стигнат до нея, да я поемат, да я моделират, да я опознаят. Тази сила е там някъде спотаена, забулена от тежките завивки на ежедневието, което за да и направи добро я е загърнало така грижовно. И има право….защото сила, като тази за която говоря, не може да намери своето място в един обикновенен и подреден живот.
За да престане да съществува само като едва доловимо усещане, тази сила се нуждае от онова разковниче, което ще и придаде необходимата плътност, превръщаща я после в неподвластен огън. Колкото и нелепо да звучи това разковниче за мен се крие в нищото. Онова безнадеждно нищо,разпръснато по дъното на нечие съществуване. Там долу няма корени, няма смисъл, не съществува дори мисъл, която да послужи за опора. Но най-важното е, че там няма дори страх…защото той единствен е способен да достигне до висотата, на която да погледне силата право в очите….и да сведе погледа и. Притежавайки нищото, душата погубва собствения си страх от неизвестното нещо. Когато няма какво да губи, душата не поставя граници пред своята сила….
....трябва ли да загубя всичко, за да се осмеля да пристъпя към неизвестното нещо, за което чуствам че трябва да се боря…..

сряда, април 25, 2007

........................ безчуствие

По-погубващо и смазващо от състоянието
на събуждане във укор и уплаха няма.
Да отвориш си очите и
да съжаляваш за това.
Тяга,
много тежка, непосилна, дебнеща
прекършва светлото начало на деня.
Щом утрото ми носи чувство на вина и страх,
че животът ми превръща се в безмислие,
аз трябва да изпадна във безчуствие,
за да успея да преживея младостта си.

четвъртък, април 12, 2007

Опасно ЕЖЕДНЕВИЕ

Трябва ми шампоан.

Изхождайки от тази възможно най-ежедневна потребност се отбивам в близката дрогерия. Минавайки покрай безконечните щандове, отрупани от горе до долу с всевъзможни цветове, форми, ухания и т.н., погледът ми сякаш започва да играе на „прескочи кобила“ – тънката разлика се крие в това, че той се обляга на NIVEA, отскача от DOVE, прелита над LOREAL и се приземява върху PALMOLIVE – изтощен до крайност,
тайничко се надява да изникне продуктът, който ще закрещи: „Вземи ме и изчезвай!“ ...Без да му мисли много пощурелият ми поглед би грабнал НЕЩОТО и дим да го няма…За съжаление обаче днес продуктът не ме заговаря и се налага да мисля…(и не е лесно!!)

Преди да изпълня мисията, с която влязох в дрогерийния лабиринт, изминават 30 минути, в които по необясними причини се сдобивам с толкова много находки, че ми се налага да се оборудвам с кошничка, за да преустановя непрекънатото им изпускане по пода на магазина.

С влизането в DM центрирам 5-те буквички на АРИЕЛ и спомняйки си за торбата с прането, очакващо отдавна срещата с тези петимата, грабвам 2-литровия препарат. Последва го и омекотитеят от ДИВИ рози, който асоциирам с нашата розова долина и благодарения на тази моя никаква логика го взимам и него.

След малко подскачащият ми поглед се спира върху торбичките за боклук и осигурява на мозъчните ми клетки няколко математическо-пространствени упражнения. Какво са по дяволите 20 литра? Нареждам мислено огромните 8-литрови бидони „Горна баня“ един до друг, изсипвам ги все така мислено в кошчето ми за боклук и се опитвам да пресметна кога ще прелее…След малко всичко е във вода, тъй като се ядосвам, че си губя времето с простотии…Изоставям бидоните и все пак взимам рулото 20-литрови пликчета...

С клечките за уши и тампоните за махане на грим се справям завидно бързо - благодарна съм за минималната конкуренция в бранша! Идват обаче носните кърпички наред и се грижат отново да изглеждам като дебилен безбожно туткав купувач! От раз фокусирам кърпичките за деца, на чиито пакетчета шават симпатични динозаври... И тъй като съм притежавала вече серията с морските обетатели, решавам, че съм приключила с избора. Но тъй като немецът е ужасяващо честен човек, е написал сревнителни цени за всички продукти - сравнителната мярка в случая е: 100 носни кърпички. И така, поддала се на немската рационалност, се отказвам от двойно по-скъпите динозавърски кърпички и посягам към опаковка в приятни жълти нюанси. Чудейки се каква е разликата ( и те са почти на двойна цена), забелязвам надписа: "Ново! С лайка - за много чувствителни носове!"... Не чашата, а направо бидонът "Горна баня" прелива в този момент. Грабвам най-обикновените кърпички и бягам надалече от "чувствителните" небивалици!
Къде са шампоаните? Искам навън!!!
Сапунът за ръце сравнително безпроблемно се озовава в кошницата, пилингът с кокосови стърготини изисква определено време за да се самоубедя, че същите са достатъчно мощни, че да си свършат пилещата работа...
Небрежно минавам покрай отдел "Крак" и се сещам, че ми трябва спрей за крака. Взимам някакъв непознат досега, любопитна как ли ще ухае и успявам да го разлея половината върху себе си. Побесняла и подгизнала искам да се оплача и да бъда зла, но не намирам никого в лабиринта! Поглеждам към флакона - "Грейпфрут и мента - свежест за вашите крака!"...какъв грейпфрут бе хора? Ухая в радус от 5м. на чист камфоров спирт!
Подсушавам се доколкото мога, взимам чудовищния спрей в кошницата и панически се устремявам към изхода. По пътя грабвам първия шампоан, а като за десерт изниква пред погледа ми и щандът с кремове за ръце. И тъй като снощи осъзнах, че кожата на ръцете ми е в състояние да прокъса чорапогащник от 40 DEN-а без каквито и да било затруднения, решавам да обогатя кошницата още малко... но да си избереш един от общо 15 вида (и то непознати) би коствало поне минутка, за която вече търпение няма. В този момент Nivea се притича на помощ - съзирам надписа "SSOS за сухи ръце". Призива SOS излъчвах аз, но 50мл-та тубичка ми оказа незаменима първа помощ - след нея се изтрелвам от дрогерията с мисълта, скоро да не прекрачвам прага и...

петък, март 09, 2007

Made in

Днес реших да помогна на сатурновата си дупка да си хване орбитата и да напусне доброволно оставащите дни до рождения ми ден. По чудо показалото се слънчице ме подкрепи в това мое начинание и примамващо ме подкани да не се прибирам вкъщи. Въоръжена с чантата, погълнала целия ми лаптоп, се заканих да отида в някое кафе, където прилежно да си допиша курсовата работа и едновременно с това да се наслаждавам на хубавото време през големите прозорци…Убедена в успеха на това начинание, аз поех по грейналите улици на Münster и постепенно се изпълних с някакъв вид спокойствие и лежерна приятност. След 3 дена имам рожден ден и много ми се иска този път да го посрещна щастлива и спряла да се притеснява за всевъзможни много- и маловажни неща. И разбира се в този момент се прибягва към най-изпитаното, най-подходящото и най-успешно средство – SHOPPING!!!

От магазин на магазин настроението ми се покачва, този път
не се лутам безцелно да търся каквото и да било – излязла съм на лов за
зелена дрешка и забелязвам как това ограничение олеснява значително пътя
към плячката. Милото ограничение ме превръща във временен далтонист,
разпознаваш само 2 цвята – зелен и никакъв!
Когато слънцето започва да се снижава и да омекотява лъчите си, аз се отправям с доста уморена стъпка към вкъщи – ловуването е минало успешно – в малко черно пликче се намира новата туника за партито ми, на което съм инструктирала всички да се появят в зелено, и няколко дреболийки– като гарнитура към основното!

Прибирайки се у дома най-накрая се освобождавам от моя верен
непокътнат shopping-спътник (лаптопчо), изяждам 4-5 шоколадови бонбона като
награда за успешния ден (хахаха) и отивам в Кафе „Глобал“, където се среща
семинарната ми група Барометър. Обсъждаме какво се разбира под бедност в
Румъния, България и Германия; говорим си за работното време в Холандя и Франция; някой разказва как е бил нападнат от група турци, но притеклите му се на помощ китайци са го спасили; разискват се полски министри и тунезийски
обичаи. През това време в кафето се отбиват иранци, казахстанци, турци,
австрийци...
…прибирайки се замаяна от виното и от поредната интернационална въртележка, разчиствам леглото от новите покупки и решавам да
отрежа всички етикетчета:

1 X Made in China……….

2 X Made in Bangladesh….

2 X Made in Bulgaria!!!!!!!!!!

Интернационалната въртележка нещо съсвем се засили…

последните 2 етикетчета обаче ми стоплиха вечетра…Сякаш
ми бе поднесена салатка от настъргани моркови!


сряда, март 07, 2007

Cалата от моркови


Една малка купичка салата от моркови и вечерта се
обръща наопаки. Вкусни моменти от детството се завръщат за да напомнят за
тогавашното безоблачие….Хрупайки салатката от настъргани морковчета сякаш
се пренасям на Гурко 62 и виждам успихнатата мама, която ни подканя провиквайки се: Айде деца, идвайте на обяд! Вкусила отново от това вълшебно детство, сърцето ми се сгравя и същевременно посърва – купичките със салатка вече не са три – една единствена е и я изяждам в самотната бързина, пресмятайки до кой малък час ще уча тази нощ. Къде изчезнаха ежедневните ритуали?….оставена сама на себе си аз смесвам всичките си будни часове в един низ от задължения, които никога не свършват…Опитвайки се поне за миг да достигна до края на низа, аз загърбвам радостта от безброй неща, от спазването на мили ритуали и не позволявам на душата да вдиша свежестта на свободното време.

…Искам рождения ми ден да прехвърчи по-бързо, че да
изляза от сатурновата му дупка…

събота, март 03, 2007

Кой на кого трябва да плаща?

Както е добре известно на всички в Западна Европа сватбеният
бизнес е доста доходоносна работа… За закръглените 10 000 евро някоя скромна
националност, изскочила от коя да е част на планетата може да се сдобие с
оригинално немско гражданство например. Напоследък все чувам за подобни
случаи – я българи, я тайландки, я араби…Всеки един от тях се сдобива с
горе споменатата сума не ме питайте по колко труден начин само и само да
получи възможност да остане в Германия – да остане в страната, която не го
иска... и то завинаги! Плащат си, за да се превърнат в немци, плащат си, за да
получат правото да се оплакват толкова често колкото го правят немците,
плащат си, за да се събуждат сутрин, потънали в сивотата на дъждовния и
мрачен ден, плащат си, за да се потопят в морето на най-студените междуличностни
отношения. А всъщност търсят щастието, отнето в собствените им държави…Купуваш
си щастие, но получаваш немския му еквивалент…а да ти е честито!

В същото време самите немци излизат по света да търсят
щастието, което не вирее така или иначе в родната им страна. Но защото на
онези важни хартийки пише „гражданство: немско“ тяхното щастие излиза
смехотворно по-евтино. За 400 евро се купува красива млада тайландка и се
използва цял месец…самите немци казват в такива случаи „Schnäppchen“! (ужасно изгодно попадение) Бразилски скромни момичета пък се извеждат на вечеря и с това приключва финансовата отговорност към предстоящата страстна нощ….

В действителност много мъже в Германия са приели тази модерна форма на щастливост – цяла година работа и скромен живот, лишен до голяма степен от социални контакти и един до два месеца, прекаран в топла страна, в компанията на една щастлива жена (която дори не струва скъпо...)

Замисляйки се над това велико преселение на щастието, се
убеждавам, че все още съществува едно съществено неравновесие в цялата
система. С риск да бъда прекалено остра спрямо нацията на Бисмарк съм на
мнение, че положението ще се пооправи само в момента, в който немците започнат да плащат тлъсти закръглени суми за възможността да останат в някоя топла и приветлива страна - белким там се научат как се става човек!

вторник, февруари 27, 2007

Присъствие

Не си ме докоснал, не си ме погалил,
нито жарава е тляла във погледа.
Не си ме приспивал, не си ме събуждал,
не съм била твоя аз никога.

Но бавно и сигурно ти всичко превземаш,
моите мисли - от теб обладани...
нахлуваш в живота ми и преобръщаш
неизречени правила и закони.

Ти си никой, илюзия бягаща,
идея, съграждана в откъслечни мигове,
ти си звезда все още падаща
и диря, оставена в моите блянове.

И въпреки че си все още идея
аз пристъпвам сякаш до мене си ти,
съобразявам се с твоето мнение...
първо се стряскам, после усмивка на лицето трепти.

понеделник, февруари 19, 2007

На какво са способни жените само и само да угодят на мъжете?

Угаждането е процес, вплел се дълбоко в нашето ежедневие и приел толкова много разновидности, че - предполагам - е почти невъзможно да се изброят всичките...
...Някои угаждания се изразяват в онези малки ежедневни ритуали, които показват на любимия, че се стараем да влеем малко радост в нижещите се дни....По тази причина веднъж в месеца кухнята заприличва на бойно поле, в което любящата жена бавно и с доста мъки извоюва онзи невероятен специалитет, който докарва мъжа до разтърсващ кулинарен оргазъм...дотолкова силен, че и самата угаждателка се изпълва със щастие...
...Угаждането - това за мен е израз на внимание, доставяне на мъничка ежедневна радост, мило доказателство, че единият знае какво се харесва на другия...и тук не става въпрос за разни капризи, натяквани до границата на човешкото търпение, нито пък за необходимите компромиси, които трябва да роди всяка една връзка, за да не се развърже с годините...
...Угаждането е средното аритметично на тези две разновидности, умножено по
искреното желания на единия партньор да направи щастлив другия, което пък
от своя страна води до щастието и на първия...

Времето, както е известно на всички ни, оставя своите отпечатъци в
убежденията, ценностите, и разбиранията на хората, следователно е някак си
обяснимо, че рано или късно и угажданията претърпяват по някое и друго
видоизменение...
И така постепенно постепенно угажданията изпълват своите очертания с различно съдържание…доста по-различно от онова вещество, наречено любов…
И когато на един мъж му се прииска тройка с приятелката му и с друга жена, чашата любов за мен вече напълно е преляла. Най-тъжното обаче идва тогава, когато въпросната приятелка реши да угоди на своя любим – и да
се захване самата тя с търсенето на ДРУГАТА…

Как е възможно унизението, падението и нелепостта да се
сплотят по такъв затрогващ начин и вместо да хвърлят реална светлина върху
нещата те още повече да засилят желанието да угодиш на любимия човек? Това
неосъзнат инстинкт да запазим човека до себе си ли е или чисто и просто модерното схващане за любовта? Ако е първото – заслужава ли си да запазим този, който ни причинява всичко това? Ако е второто – осъзнавам, (колкото и да съм твърдяла до сега противното) че съм една безнадеждно консервативна личност!

четвъртък, февруари 08, 2007

Какво пробуждаш?

Обмислям ти кой си и каква роля играеш
в минутите, прекарани с тебе.
Не мога да видя кои врати ти отваряш,
не знам кои съм затворила вече.

Но има нещо във твойта усмивка
което е ново, и странно, и сладко,
има нещо във тази извивка
на думите, които изричаш тъй гладко.

Ти си загадка за моите чувства
и за сетивата ми неизречен въпрос,
ти си някой, който събужда
стара болка и спомен жесток.

Поделих с теб минутите, говорих за себе си,
но като че ли бягах от нещо познато,
ръцете необяснимо трепереха, питах се:
Какво у мен си засегнал незнайно…

Прибрала се вкъщи, вече сама,
дишайки стегнато, някак си странно,
се опитвам с трепереща още ръка

да отвържа възела тайно.

събота, февруари 03, 2007

Модерно изкуство

Как се дефинира в днешно време думичката изкуство?
Замислих се по въпроса, посещавайки ежегодната изложба на художествената академия в моя мил град Мюнстер...бъдещи надежди творят цяла година и през тази една седмица целият свят има възможност да се докосне до новите тенденции в изкуството...
...да видим обаче до какво се докоснах аз...

Влизайки в огромното фоайе на академията, първото нещо, което отчитат човешките ни радари, е големия брой посетители - добре, добре, тука се
случва нещо значи...след 10 секунди стрелките на същите тези радари започват бясно да се въртят без посока...сякаш са усетили тревога и то от висока степен! Така попаднахме (доста неподготвени) на първото изкуство за вечерта. Хълм от завиден брой бели 3-дупкови разклонители се беше разпрострял точно в центъра на фоайето....каква беше системата за овързването помежду им можеше да каже само творецът, но всъщност....защо да търсим някаква структура, алгоритъм или нещо подобно - стига ни, че е изкуство!

Събрахме сили и подминахме енергийната атракция, след което поехме по коридорите към мнoгoбройните ателиета, превърнали се за една седмица от авторски, пропити от бо
и, бърлоги в спретнати бели галерийки! За да не останем с чувството на пълна чистота по прозорците бяха нанесени някакви мътни тонове, които имитираха размали се сякаш птици...може би закалени с тези гледки не се стреснахме от композицията с умрялото в снега куче...бялото и черното си остават класика в изкуството, за това спор няма, само носителите и идеите се попроменят с времето....Умрялото черно куче по някакъв начин осъществяваше плавния преход към картините в съседната галерия, основният мотив на които се криеше в нечия пораздърпана черна коса. Неиндифицирана чорла беше нарисувана под 6-7 ъгъла и перспективи (с дебел молив) и вместо чувство за талант тези скици оставиха у мен чувство на косматост...
Нека продължим нататък....ето там се е насъбрал народ....какво ли гледат така разбиращо и усмихнато??...тук вече ми се пригади трябва да призная...някоя млада надежда на това висше учебно заведение беше изработила малки шедйовърчета във формата на гъсейницо-търтеи и ги беше поставила на метална повърхност, която съвсем леко вибрираше...В резултат на това, гадинките сякаш оживяваха и се мърдаха, издавайки техните си звуци...
...тръгнахме бързичко, че да не ни полази случайно нещо друго освен тръпки...
За разтуха се промъкнахме през тежките кадифен
и завеси, над които стоеше надписът "sexy moments" или нещо подобно. Озовахме се на 3м², потънали единствено и само в тъмнина...Сега, вярно е, че черното е sexy, но то е когато е във формата на жартиери, дантелени прашки, малка черна рокля с дълбоооко деколте, прегоряла манджа поради развихрили се в кухнята страсти и тем подобни....в нашия случай черното си беше оставено само със себе си, беше чисто голо, че дори самотно и не успя да пробуди нито един "sexy moment" в нашето не до там чисто съзнание...
За наше огромно щастие вече се намирахме близо до барчето, от където се сдобихме с по чаша бяло вино...отпиваме първата глъдка и с блаженна наслада констатираме, че поне в изкуството на Бакхус се държи на
добрите стари традиции!!!

След малко
открихме, че се раздават безплатни гевречета и тъй като с Рада вече се намирахме в категория "Умрели от глад" си поделихме едно и, примлясквайки, че това е най-вкусното геврече на света, се зареждахме с нови сили, нужни ни за да доогледаме новото изкуство!
На долния етаж нещата сяк
аш се пооправиха - не че нямаше изненади, но поне не мърдаха! Абсолютен Highlight беше бялата (меча) кожа на земята и поставеният на нея лаптоп...въпросната кожа създаваше усещане за топлота и уют (преди 3 години почти си бях купила такава), но връзката с изкуството бе толкова тясна, че се бе скъсала някъде и вече я няма!
Последният номер (то може и за циркова програма да мине) беше наситен с непоколебим драматизъм..ще се опитам да го възпроизведа реалистично:
2 картини в тънки рамки, бял фон и големи черни букви...


ОЩЕЕДНО ТАКОВАИЗ
РЕЧЕНИЕ ИТАКАЩЕ
ТЕСРИТ АМВТОПК
ИТЕЧЕДА НЕМОЖЕШД

АИМАШД ЕЦАПОСЛЕ


Преводът ми е от немски, но смисълът в този случай не се променя на различните езици...
Невероятно е нали!!!! Ех, изкуство....след всичко изписано дотук не ми остават думи да коментирам гвоздея на програмата...

За да не оставям негативно впечатление от академията в Мюнстер, ще споделя, че имаше и някои наистина стойностни произведения - повечето от тях се намираха в едно голямо ателие, в коета сега излагаше един от класовете. Професорът, който го води обсъжда много рядко със студентите си въпроси, свързани с тяхната работа или тяхното развитие...най-често се обсъжда живота на по чаша твърд алкохол (понякога може и вино)..В този клас има само 3-ма немци, останалите са таланти, събрали се капка по капка от целия свят...Един от тях продаде картина за сума с 3 нули в евро - националност: българска....Картините на друг от тях не само привличаха погледите най-много, но и ги задържаха най-дълго - националност: българска!