Един ден идеите, мислите и чувствата извоювали правото си да не биват изливани, разпръсквани и безнадеждно забрявани по всевъзможни хвърчащи бележчици...

четвъртък, февруари 08, 2007

Какво пробуждаш?

Обмислям ти кой си и каква роля играеш
в минутите, прекарани с тебе.
Не мога да видя кои врати ти отваряш,
не знам кои съм затворила вече.

Но има нещо във твойта усмивка
което е ново, и странно, и сладко,
има нещо във тази извивка
на думите, които изричаш тъй гладко.

Ти си загадка за моите чувства
и за сетивата ми неизречен въпрос,
ти си някой, който събужда
стара болка и спомен жесток.

Поделих с теб минутите, говорих за себе си,
но като че ли бягах от нещо познато,
ръцете необяснимо трепереха, питах се:
Какво у мен си засегнал незнайно…

Прибрала се вкъщи, вече сама,
дишайки стегнато, някак си странно,
се опитвам с трепереща още ръка

да отвържа възела тайно.

1 коментар:

Dimanka каза...

BRAVO BRAVO!!!!!!
Tochno v tozi moment se chuvstvam taka!
Molq te mi se meldni - imam da si govorq s teb!
Zeluvki!