Какво пробуждаш?

Обмислям ти кой си и каква роля играеш
в минутите, прекарани с тебе.

Не мога да видя кои врати ти отваряш,
не знам кои съм затворила вече.

Но има нещо във твойта усмивка
което е ново, и странно, и сладко,
има нещо във тази извивка
на думите, които изричаш тъй гладко.

Ти си загадка за моите чувства
и за сетивата ми неизречен въпрос,
ти си някой, който събужда
стара болка и спомен жесток.

Поделих с теб минутите, говорих за себе си,
но като че ли бягах от нещо познато,
ръцете необяснимо трепереха, питах се:
Какво у мен си засегнал незнайно…

Прибрала се вкъщи, вече сама,
дишайки стегнато, някак си странно,
се опитвам с трепереща още ръка

да отвържа възела тайно.