На какво са способни жените само и само да угодят на мъжете?

Угаждането е процес, вплел се дълбоко в нашето ежедневие и приел толкова много разновидности, че - предполагам - е почти невъзможно да се изброят всичките...
...Някои угаждания се изразяват в онези малки ежедневни ритуали, които показват на любимия, че се стараем да влеем малко радост в нижещите се дни....По тази причина веднъж в месеца кухнята заприличва на бойно поле, в което любящата жена бавно и с доста мъки извоюва онзи невероятен специалитет, който докарва мъжа до разтърсващ кулинарен оргазъм...дотолкова силен, че и самата угаждателка се изпълва със щастие...
...Угаждането - това за мен е израз на внимание, доставяне на мъничка ежедневна радост, мило доказателство, че единият знае какво се харесва на другия...и тук не става въпрос за разни капризи, натяквани до границата на човешкото търпение, нито пък за необходимите компромиси, които трябва да роди всяка една връзка, за да не се развърже с годините...
...Угаждането е средното аритметично на тези две разновидности, умножено по
искреното желания на единия партньор да направи щастлив другия, което пък
от своя страна води до щастието и на първия...

Времето, както е известно на всички ни, оставя своите отпечатъци в
убежденията, ценностите, и разбиранията на хората, следователно е някак си
обяснимо, че рано или късно и угажданията претърпяват по някое и друго
видоизменение...
И така постепенно постепенно угажданията изпълват своите очертания с различно съдържание…доста по-различно от онова вещество, наречено любов…
И когато на един мъж му се прииска тройка с приятелката му и с друга жена, чашата любов за мен вече напълно е преляла. Най-тъжното обаче идва тогава, когато въпросната приятелка реши да угоди на своя любим – и да
се захване самата тя с търсенето на ДРУГАТА…

Как е възможно унизението, падението и нелепостта да се
сплотят по такъв затрогващ начин и вместо да хвърлят реална светлина върху
нещата те още повече да засилят желанието да угодиш на любимия човек? Това
неосъзнат инстинкт да запазим човека до себе си ли е или чисто и просто модерното схващане за любовта? Ако е първото – заслужава ли си да запазим този, който ни причинява всичко това? Ако е второто – осъзнавам, (колкото и да съм твърдяла до сега противното) че съм една безнадеждно консервативна личност!