Присъствие

Не си ме докоснал, не си ме погалил,
нито жарава е тляла във погледа.
Не си ме приспивал, не си ме събуждал,
не съм била твоя аз никога.

Но бавно и сигурно ти всичко превземаш,
моите мисли - от теб обладани...
нахлуваш в живота ми и преобръщаш
неизречени правила и закони.

Ти си никой, илюзия бягаща,
идея, съграждана в откъслечни мигове,
ти си звезда все още падаща
и диря, оставена в моите блянове.

И въпреки че си все още идея
аз пристъпвам сякаш до мене си ти,
съобразявам се с твоето мнение...

първо се стряскам, после усмивка на лицето трепти.