Един ден идеите, мислите и чувствата извоювали правото си да не биват изливани, разпръсквани и безнадеждно забрявани по всевъзможни хвърчащи бележчици...

събота, март 03, 2007

Кой на кого трябва да плаща?

Както е добре известно на всички в Западна Европа сватбеният
бизнес е доста доходоносна работа… За закръглените 10 000 евро някоя скромна
националност, изскочила от коя да е част на планетата може да се сдобие с
оригинално немско гражданство например. Напоследък все чувам за подобни
случаи – я българи, я тайландки, я араби…Всеки един от тях се сдобива с
горе споменатата сума не ме питайте по колко труден начин само и само да
получи възможност да остане в Германия – да остане в страната, която не го
иска... и то завинаги! Плащат си, за да се превърнат в немци, плащат си, за да
получат правото да се оплакват толкова често колкото го правят немците,
плащат си, за да се събуждат сутрин, потънали в сивотата на дъждовния и
мрачен ден, плащат си, за да се потопят в морето на най-студените междуличностни
отношения. А всъщност търсят щастието, отнето в собствените им държави…Купуваш
си щастие, но получаваш немския му еквивалент…а да ти е честито!

В същото време самите немци излизат по света да търсят
щастието, което не вирее така или иначе в родната им страна. Но защото на
онези важни хартийки пише „гражданство: немско“ тяхното щастие излиза
смехотворно по-евтино. За 400 евро се купува красива млада тайландка и се
използва цял месец…самите немци казват в такива случаи „Schnäppchen“! (ужасно изгодно попадение) Бразилски скромни момичета пък се извеждат на вечеря и с това приключва финансовата отговорност към предстоящата страстна нощ….

В действителност много мъже в Германия са приели тази модерна форма на щастливост – цяла година работа и скромен живот, лишен до голяма степен от социални контакти и един до два месеца, прекаран в топла страна, в компанията на една щастлива жена (която дори не струва скъпо...)

Замисляйки се над това велико преселение на щастието, се
убеждавам, че все още съществува едно съществено неравновесие в цялата
система. С риск да бъда прекалено остра спрямо нацията на Бисмарк съм на
мнение, че положението ще се пооправи само в момента, в който немците започнат да плащат тлъсти закръглени суми за възможността да останат в някоя топла и приветлива страна - белким там се научат как се става човек!

Няма коментари: