Cалата от моркови

Една малка купичка салата от моркови и вечерта се
обръща наопаки. Вкусни моменти от детството се завръщат за да напомнят за
тогавашното безоблачие….Хрупайки салатката от настъргани морковчета сякаш
се пренасям на Гурко 62 и виждам успихнатата мама, която ни подканя провиквайки се: Айде деца, идвайте на обяд! Вкусила отново от това вълшебно детство, сърцето ми се сгравя и същевременно посърва – купичките със салатка вече не са три – една единствена е и я изяждам в самотната бързина, пресмятайки до кой малък час ще уча тази нощ. Къде изчезнаха ежедневните ритуали?….оставена сама на себе си аз смесвам всичките си будни часове в един низ от задължения, които никога не свършват…Опитвайки се поне за миг да достигна до края на низа, аз загърбвам радостта от безброй неща, от спазването на мили ритуали и не позволявам на душата да вдиша свежестта на свободното време.

…Искам рождения ми ден да прехвърчи по-бързо, че да
изляза от сатурновата му дупка…