Изхождайки от тази възможно най-ежедневна потребност се отбивам в близката дрогерия. Минавайки покрай безконечните щандове, отрупани от горе до долу с всевъзможни цветове, форми, ухания и т.н., погледът ми сякаш започва да играе на „прескочи кобила“ – тънката разлика се крие в това, че той се обляга на NIVEA, отскача от DOVE, прелита над LOREAL и се приземява върху PALMOLIVE – изтощен до крайност,
тайничко се надява да изникне продуктът, който ще закрещи: „Вземи ме и изчезвай!“ ...Без да му мисли много пощурелият ми поглед би грабнал НЕЩОТО и дим да го няма…За съжаление обаче днес продуктът не ме заговаря и се налага да мисля…(и не е лесно!!)
Преди да изпълня мисията, с която влязох в дрогерийния лабиринт, изминават 30 минути, в които по необясними причини се сдобивам с толкова много находки, че ми се налага да се оборудвам с кошничка, за да преустановя непрекънатото им изпускане по пода на магазина.
С влизането в DM центрирам 5-те буквички на АРИЕЛ и спомняйки си за торбата с прането, очакващо отдавна срещата с тези петимата, грабвам 2-литровия препарат. Последва го и омекотитеят от ДИВИ рози, който асоциирам с нашата розова долина и благодарения на тази моя никаква логика го взимам и него.
След малко подскачащият ми поглед се спира върху торбичките за боклук и осигурява на мозъчните ми клетки няколко математическо-пространствени упражнения. Какво са по дяволите 20 литра? Нареждам мислено огромните 8-литрови бидони „Горна баня“ един до друг, изсипвам ги все така мислено в кошчето ми за боклук и се опитвам да пресметна кога ще прелее…След малко всичко е във вода, тъй като се ядосвам, че си губя времето с простотии…Изоставям бидоните и все пак взимам рулото 20-литрови пликчета...
С клечките за уши и тампоните за махане на грим се справям завидно бързо - благодарна съм за минималната конкуренция в бранша! Идват обаче носните кърпички наред и се грижат отново да изглеждам като дебилен безбожно туткав купувач! От раз фокусирам кърпичките за деца, на чиито пакетчета шават симпатични динозаври... И тъй като съм притежавала вече серията с морските обетатели, решавам, че съм приключила с избора. Но тъй като немецът е ужасяващо честен човек, е написал сревнителни цени за всички продукти - сравнителната мярка в случая е: 100 носни кърпички. И така, поддала се на немската рационалност, се отказвам от двойно по-скъпите динозавърски кърпички и посягам към опаковка в приятни жълти нюанси. Чудейки се каква е разликата ( и те са почти на двойна цена), забелязвам надписа: "Ново! С лайка - за много чувствителни носове!"... Не чашата, а направо бидонът "Горна баня" прелива в този момент. Грабвам най-обикновените кърпички и бягам надалече от "чувствителните" небивалици!
Къде са шампоаните? Искам навън!!!
Сапунът за ръце сравнително безпроблемно се озовава в кошницата, пилингът с кокосови стърготини изисква определено време за да се самоубедя, че същите са достатъчно мощни, че да си свършат пилещата работа...
Небрежно минавам покрай отдел "Крак" и се сещам, че ми трябва спрей за крака. Взимам някакъв непознат досега, любопитна как ли ще ухае и успявам да го разлея половината върху себе си. Побесняла и подгизнала искам да се оплача и да бъда зла, но не намирам никого в лабиринта! Поглеждам към флакона - "Грейпфрут и мента - свежест за вашите крака!"...какъв грейпфрут бе хора? Ухая в радус от 5м. на чист камфоров спирт!
Подсушавам се доколкото мога, взимам чудовищния спрей в кошницата и панически се устремявам към изхода. По пътя грабвам първия шампоан, а като за десерт изниква пред погледа ми и щандът с кремове за ръце. И тъй като снощи осъзнах, че кожата на ръцете ми е в състояние да прокъса чорапогащник от 40 DEN-а без каквито и да било затруднения, решавам да обогатя кошницата още малко... но да си избереш един от общо 15 вида (и то непознати) би коствало поне минутка, за която вече търпение няма. В този момент Nivea се притича на помощ - съзирам надписа "SSOS за сухи ръце". Призива SOS излъчвах аз, но 50мл-та тубичка ми оказа незаменима първа помощ - след нея се изтрелвам от дрогерията с мисълта, скоро да не прекрачвам прага и...
Няма коментари:
Публикуване на коментар