Един ден идеите, мислите и чувствата извоювали правото си да не биват изливани, разпръсквани и безнадеждно забрявани по всевъзможни хвърчащи бележчици...

сряда, май 02, 2007

За силата, нищото и страха

Възхищавам се на силни духом хора. Прекланям се пред тях, свалям им шапка. Завиждам им. Копнея за тази всемогъща сила, способна да се извиси над останалия свят и да създаде свой собствен. Търся я, понякога я усещам някъде дълбоко в сърцето си, но ръцете на съзнанието ми са прекалено къси, за да стигнат до нея, да я поемат, да я моделират, да я опознаят. Тази сила е там някъде спотаена, забулена от тежките завивки на ежедневието, което за да и направи добро я е загърнало така грижовно. И има право….защото сила, като тази за която говоря, не може да намери своето място в един обикновенен и подреден живот.
За да престане да съществува само като едва доловимо усещане, тази сила се нуждае от онова разковниче, което ще и придаде необходимата плътност, превръщаща я после в неподвластен огън. Колкото и нелепо да звучи това разковниче за мен се крие в нищото. Онова безнадеждно нищо,разпръснато по дъното на нечие съществуване. Там долу няма корени, няма смисъл, не съществува дори мисъл, която да послужи за опора. Но най-важното е, че там няма дори страх…защото той единствен е способен да достигне до висотата, на която да погледне силата право в очите….и да сведе погледа и. Притежавайки нищото, душата погубва собствения си страх от неизвестното нещо. Когато няма какво да губи, душата не поставя граници пред своята сила….
....трябва ли да загубя всичко, за да се осмеля да пристъпя към неизвестното нещо, за което чуствам че трябва да се боря…..

1 коментар:

Анонимен каза...

Zdrawej, Eli.
I ti li si stigna do nishtoto? Pozdrawjawam te!!!Patja do tam e stramen, i sled towa ne e lesen, no ti go gledash s drugi ochi.
Nishtoto e chast ot razwitieto i e pokazatel za wisok intelekt i budno saznanie.
Vesi