Един ден идеите, мислите и чувствата извоювали правото си да не биват изливани, разпръсквани и безнадеждно забрявани по всевъзможни хвърчащи бележчици...

вторник, май 29, 2007

Колко е полезно да се справяш с живота...

Почти като във филм на ужасите……ако се погледна отстрани,би трябвало да избягам от себе си….вместо това съм се свила пред лаптопа си и игнорирам ситуацията или поне се опитвам.
Влизам в стаята с размери на кучешка колибка, закачвам ключовете си на саморъчно забития в стената пирон и бавно свалям огромната раница от гърба си. Мокра съм от дъжда навън и ядосана на себе си най-вече. След повече от месец дойде мигът, в който аз се организирах да се занеса себе си и целия си гардероб до близката обществена пералня. Сортирах прането, напълних еднометровата си раница и още един огромен чувал, взех си водичка и книжка, че да оползотворя времето докато чакам и яхнах колелото. Не намерих този ми ти „waschsalon", пообиколих малко и най-накрая помолих в близкото магазинче да ме упътят. Продавачът се усмихна и ме попита дали съм от Хамбург…."Няма салон, който да е отворен в неделя!!"…..добре че не му казах, че съм жител на Мюнстер от повече от 3 години, че...
Ето, това е – когато човек отлага нещо важно толкова дълго време, накрая някой го наказва като прецаква опита му да оправи нещата…..и така аз се прибрах, съпроводена от пролетния дъжд… ….поглеждам кочината, която грижливо съм поддържала и доразвивала в последно време и ми се приисква да избягам. Искам да си грабна компютърчето и да отида някъде, на някое чисто и спретнато спокойно местенце!
Отстранявам остатъците от вчерашната ми вечеря от бюрото (полупълни опаковки чипс), хвърлям повечето хвърчащи лишчета в, стъпвам без да искам на нещо овално и с радост виждам, че сешоарът все още го бива за нещо, навеждам се да потърся интернет-кабела и събарям лъжичка от бюрото, навеждам се да я вдигна и бутам носникте кърпички в същата посока…рppppppp…намествам лаптопа на 30-те cм², които отвоювах от бюрото и започвам….

Няма коментари: