Един ден идеите, мислите и чувствата извоювали правото си да не биват изливани, разпръсквани и безнадеждно забрявани по всевъзможни хвърчащи бележчици...

събота, юли 14, 2007

Студентски ми ти работи

пияна съм...и се чуствам точно както трябва - т.е. не пияна, а понапита както току тази вечер ми разясни разликата гръцкият ми приятел Сократес.
в последно време няма нито едно нещо, което да влиза в някакви рамки или програма, няма нищо подредено и нищо предвидено....сега ще се опитам да възстановя малки откъси от типичния студентски живот...
краткият разказ започва във вторник - напук на всички понеделници, които само подмамват с обещания за нов живот и нов старт, който обикновенно завършва с голям шоколад и цигари...
Във вторник имах изпит, в 10 часа почнах сериозно да се разколебавам дали да го държа, при положение че дотогава не бях пипвала и един от материалите...след като се разходих из университета, в търсене на вариант как да не си платя нововъведената такса от 400 евро, поседнах в едно оживено кафе в центъра на града, поръчах си капъчини, огънче и химикалка и започнах да чета за изпита....за точно 3 часа попрегледах най-важните неща и с усмивка се опътих към предстоящия изпит. не само, че си написах нещата, ами дори дадох и на агне да препише (бележка на автора - тя беше почнала с ученето от предишния ден още :-) )
медийното право го оправихме!
след изпита кацвам в цинеплех и се опитвам да се вдъхновя от "Shrek"...донякъде успявам донякъде не, но с последвалото дърдорене с 3 приятелки успявам съвсем да забравя какво ме чака в четвъртък - пресентация, за която първо трябва да анализирам цял experiment с около стотина варябли...
...прибрала са на време, си лягам що годе в рамките на нормалното (3 часа) и си блъскам главата на следвашата сутрин как е възможно да стана чак в 12 часа??? как е възможно да съм чула и изключила 3-те будилника без да схвана, че нарушавам собствените си закони??...така де, опитвам се да науча по нещо, но не бих се гордяла с резултатите...въпреки че всичко трябва да е пики бело за следващия ден мен паниката сякаш забравя да ме обнеме...дори с доста голямо удоволствие започвам да се приготвям за рожденния ден на нана, за който съм отделила някой и друг час :)
to be continuied....

Няма коментари: