Модерно изкуство

Как се дефинира в днешно време думичката изкуство?
Замислих се по въпроса, посещавайки ежегодната изложба на художествената академия в моя мил град Мюнстер...бъдещи надежди творят цяла година и през тази една седмица целият свят има възможност да се докосне до новите тенденции в изкуството...
...да видим обаче до какво се докоснах аз...

Влизайки в огромното фоайе на академията, първото нещо, което отчитат човешките ни радари, е големия брой посетители - добре, добре, тука се случва нещо значи...след 10 секунди стрелките на същите тези радари започват бясно да се въртят без посока...сякаш са усетили тревога и то от висока степен! Така попаднахме (доста неподготвени) на първото изкуство за вечерта. Хълм от завиден брой бели 3-дупкови разклонители се беше разпрострял точно в центъра на фоайето....каква беше системата за овързването помежду им можеше да каже само творецът, но всъщност....защо да търсим някаква структура, алгоритъм или нещо подобно - стига ни, че е изкуство!

Събрахме сили и подминахме енергийната атракция, след което поехме по коридорите към мнoгoбройните ателиета, превърнали се за една седмица от авторски, пропити от бои, бърлоги в спретнати бели галерийки! За да не останем с чувството на пълна чистота по прозорците бяха нанесени някакви мътни тонове, които имитираха размали се сякаш птици...може би закалени с тези гледки не се стреснахме от композицията с умрялото в снега куче...бялото и черното си остават класика в изкуството, за това спор няма, само носителите и идеите се попроменят с времето....Умрялото черно куче по някакъв начин осъществяваше плавния преход към картините в съседната галерия, основният мотив на които се криеше в нечия пораздърпана черна коса. Неиндифицирана чорла беше нарисувана под 6-7 ъгъла и перспективи (с дебел молив) и вместо чувство за талант тези скици оставиха у мен чувство на косматост...
Нека продължим нататък....ето там се е насъбрал народ....какво ли гледат така разбиращо и усмихнато??...тук вече ми се пригади трябва да призная...някоя млада надежда на това висше учебно заведение беше изработила малки шедйовърчета във формата на гъсейницо-търтеи и ги беше поставила на метална повърхност, която съвсем леко вибрираше...В резултат на това, гадинките сякаш оживяваха и се мърдаха, издавайки техните си звуци...
...тръгнахме бързичко, че да не ни полази случайно нещо друго освен тръпки...
За разтуха се промъкнахме през тежките кадифени завеси, над които стоеше надписът "sexy moments" или нещо подобно. Озовахме се на 3м², потънали единствено и само в тъмнина...Сега, вярно е, че черното е sexy, но то е когато е във формата на жартиери, дантелени прашки, малка черна рокля с дълбоооко деколте, прегоряла манджа поради развихрили се в кухнята страсти и тем подобни....в нашия случай черното си беше оставено само със себе си, беше чисто голо, че дори самотно и не успя да пробуди нито един "sexy moment" в нашето не до там чисто съзнание...
За наше огромно щастие вече се намирахме близо до барчето, от където се сдобихме с по чаша бяло вино...отпиваме първата глъдка и с блаженна наслада констатираме, че поне в изкуството на Бакхус се държи на добрите стари традиции!!!

След малко открихме, че се раздават безплатни гевречета и тъй като с Рада вече се намирахме в категория "Умрели от глад" си поделихме едно и, примлясквайки, че това е най-вкусното геврече на света, се зареждахме с нови сили, нужни ни за да доогледаме новото изкуство!
На долния етаж нещата сякаш се пооправиха - не че нямаше изненади, но поне не мърдаха! Абсолютен Highlight беше бялата (меча) кожа на земята и поставеният на нея лаптоп...въпросната кожа създаваше усещане за топлота и уют (преди 3 години почти си бях купила такава), но връзката с изкуството бе толкова тясна, че се бе скъсала някъде и вече я няма!
Последният номер (то може и за циркова програма да мине) беше наситен с непоколебим драматизъм..ще се опитам да го възпроизведа реалистично:
2 картини в тънки рамки, бял фон и големи черни букви...

ОЩЕЕДНО ТАКОВАИЗ

РЕЧЕНИЕ ИТАКАЩЕ

ТЕСРИТ АМВТОПК
ИТЕЧЕДА НЕМОЖЕШД
АИМАШД ЕЦАПОСЛЕ

Преводът ми е от немски, но смисълът в този случай не се променя на различните езици...
Невероятно е нали!!!! Ех, изкуство....след всичко изписано дотук не ми остават думи да коментирам гвоздея на програмата...

За да не оставям негативно впечатление от академията в Мюнстер, ще споделя, че имаше и някои наистина стойностни произведения - повечето от тях се намираха в едно голямо ателие, в коета сега излагаше един от класовете. Професорът, който го води обсъжда много рядко със студентите си въпроси, свързани с тяхната работа или тяхното развитие...най-често се обсъжда живота на по чаша твърд алкохол (понякога може и вино)..В този клас има само 3-ма немци, останалите са таланти, събрали се капка по капка от целия свят...Един от тях продаде картина за сума с 3 нули в евро - националност: българска....Картините на друг от тях не само привличаха погледите най-много, но и ги задържаха най-дълго - националност: българска!