Потресаващо

Седя от 2 часа на неудобния стол и не помръдвам. Току що гледах това видео и съм още под въздействието на безизходната действителност.

Bulgaria's Abandoned Children

Винаги като се сблъскам с кадри от реалността в България, целият ми вътрешен свят се разклаща и сякаш губи основа. Гледайки тези нещастни дечица, си мисля как е възможно да има хора, способни да ги третират като противни животни. Имам чуството, че ако бях там бих могла да дам на всички достатъчно любов и внимание...но минутка по-късно знам, че никога не бих посветила живота си на това да бъда възспитателка в дом за деца или деца с увреждания. Прекалено много съм видяла от света за да отида на такова място, но в момента, в който размишлявам с какво да се занимавам и когато търся все още не добре очертания си житейски път, получавам усещането, че каквото и да избера няма да намеря смисъла, който търся...И отново на дневен план излиза въпросът: "Имам ли достатъчно сили да се захвана с кауза, изпълнена със смисъл, но изискваща нечовешки усилия?"
....
Филмът е наистина тежък.